Как Бойко Рашков падна в собствения си капан, а Хаджигенов се размечта за „топки“  

Петъчното изслушване в Народното събрание на двамата служебни министри Бойко Рашков и Янаки Стоилов, свързано с изпълнението на задачата им, поставена от президента Румен Радев, за преждевременно прекратяване мандата на главния прокурор, освен, че беше напълно безсмислено и изпълнено с популизъм, показа, че самоцелните действия често завършват с негативен за атакуващата страна резултат.

Особено, ако се окаже, че атакуващият прави същото, за което упреква опонента си. Това направи и Бойко Рашков, който хем твърди, че Иван Гешев трябва да напусне поста, също и защото неправомерно разпределял дела на конкретни магистрати, хем обяви, че щял да подаде сигнал до „определен прокурор“, който да разследва обвинител №1 за „престъпно“ разгласяване на материали, събрани чрез специални разузнавателни средства.   

В сигнала си до правосъдния министър, послужил от своя страна за сезиране на Висшия съдебен съвет с искането за отстраняването на Гешев, Бойко Рашков твърди, че главният прокурор нарушавал чл.

9, ал. 2 от Закона за съдебната власт, като съзнателно позволил чрез изцяло субективна преценка на административния ръководител на съответната прокуратура да определя кои преписки и дела са с висок обществен интерес. Наред с това, в грубо противоречие със съдебния закон, главният прокурор въвел и „други, непублични правила: с резолюция на административния ръководител, т. е. чрез субективен избор на прокурор“ да се извършва разпределение на делата, а не както е изискването това да става на „случаен принцип“.

Какво се случи в петък в парламента? Докато горделиво изтъкваше колко „сериозен“ бил сигналът му, съдържащ прессъобщения на самата прокуратура и изрезки от стари вестници, Бойко Рашков всъщност се закани да направи точно това, за което иска оставката на Иван Гешев. От трибуната на Народното събрание служебният министър на вътрешните работи се закани, че веднага след изслушването щял да отиде при „определен прокурор“ от „определена прокуратура“, когото да сезира, за да започне разследване срещу главния прокурор, който пак според Рашков, бил извършил престъпление с разгласяването на разговори, на които се чува глас, приличащ на този на президента Румен Радев, който обсъжда потулването на проверка на Антикорупционната комисия срещу първата дама Десислава Радева, докато тя е работила във ВВС, по времето, в което командир е нейният бъдещ съпруг. 

Трудно е да се допусне дори, че макар и вече в пенсия, юрист с дългогодишна кариера на следовател и дори на ръководител на Националната следствена служба, какъвто е бил Бойко Рашков, може да отправя подобни нелепи внушения. Именно, защото законът изрично посочва, всеки сигнал до съответната прокуратура, без значение от кого и срещу кого е подаден, след завеждането му се разпределя на случаен принцип към съответен магистрат. Вариантът Рашков да подаде сигнал до предварително определен прокурор би бил възможен в няколко хипотези, които обаче със сигурност водят към това, че съответният обвинител е участвал в престъпен сговор.

Предварително набелязан прокурор може да стане наблюдаващ по дадена преписка, ако бъде сезиран, докато той е дежурен, но това се отнася единствено до неотложни случаи, какъвто тук няма. Другата хипотеза е да се подаде сигнал в прокуратура, където има двама прокурори и се знае, че единият е в отпуск, болничен или просто не е на работа, т.е. така ще се падне при този, с когото има предварително съглашателство. Съществува и още една възможност – пробив на системата за случайно разпределение, което да позволи конкретен сигнал да стигне до конкретен магистрат, което пак би било престъпление.

Всъщност това трябва да значи, че Рашков от най-високата трибуна в парламентарната република би следвало да е обявил, че се готви да извърши престъпление срещу правосъдието, в което като негов помагач следва да се окаже определен прокурор. Няма логика да го е направил, не и юрист с опит. Само че едва няколко часа по-късно, близкият до Рашков адвокат, възпитаник на Монтанската юридическа школа и настоящ депутат – Николай Хаджигенов, взе, че уличи Рашков в престъпни намерения. В интервю за кабеларката „Евроком“ Хаджигенов обяви: „Бойко Рашков е намерил прокурор с топки. Аз съм готов да помогна за едно такова нещо. Да има обвинителен акт от три страници, но той да издържи, допълни Хаджигенов по повод обявеното от вътрешния министър, че внася сигнал срещу Иван Гешев, но този път до „определен прокурор“.
 

Разбираем е интересът на Хаджигенов към „топките“, особено в контекста на участието му в неотдавнашния гей-прайд в столицата и предизборните срещу с гей-общността, но някак не е много редно да обясняваш, как като действащ адвокат и депутат ще помагаш на „определен прокурор“ да си пише обвинителния акт. Освен всичко друго, заформя се цяло ОПГ, което има интерес да върши престъпление срещу правосъдието – Рашков, Хаджигенов и „тайният прокурор“, дето щял да обявява революция като разследва Гешев. 

Добре би било, стига да не са заслепени от осеялата ги  безграничната слава –  Рашков и Хаджигенов да спрат да се излагат и да се опитат да се държат поне малко като юристи. Да твърдиш, че имаш „определен прокурор“, е като да признаеш, че си уреждал дела докато си бил начело на следствието или пък си се договарял с даден съдия. Както е тръгнало, заради лятното слънчасване на случайно попадналите в политиката в последните месеци „юристи“ всеки наркодилър, измамник или дори убиец ще настоява да си избира прокурорите, които да го обвиняват и съдиите, които да го съдят. Пардон, да го оправдаят.