Светослав Иванов: На Изток няма шутове. Волята на краля, царя, султана, императора е закон божи и днес

БТВ

Водещият на БТВ Светослав Иванов направи много силен коментар, който чертае разликите между развитието и успехите на Западния свят и продължаващото и днес изоставане и теглене към миналото на Изтока. 

Заглавието е „Крале и щутове“

Ето част от него:

Жоао Де Панаско бил известен в цялата Португалска империя*. Всички го познавали. Дали защото бил единственият цветнокож с директен достъп до португалския крал Жоао III, или защото само той си позволявал да се шегува с всяко негово решение, осмивайки го по брутален начин, пред невярващите очи на долазилите до кралска власт велможи, които мазничко и комформистки, чували неща, които самаите те никога нямало да изрекат.

Това била неговата работа.

Панаско бил личният шут на негово кралско величество. И като такъв можел да си позволи думи и действия, заради които другите биха се простили с главите си. Уж смях, но червена лампа, че нещо не е наред. Панаско бил този, който напипвал пулса на обществото и чрез сатирата си показвал наистина какво мислят хората. С годините Панаско се превърнал в най-ценният съветник на краля, защото той постепенно осъзнавал, че той е по-важен от всички останали велможи, които повтаряли само това, което властникът искал да чуе. „Той е просто шут“, казвали му те.

„Аз съм просто човек“, отговарял си наум той. Умен човек бил Жоао III. По негово време португалската империя покрила територия от 4 милиона квадратни километра, която освен колонизацията на Бразилия, стигнала до Азия и краткотраен търговски монопол в Индия. „Шутовете често се оказват пророци“, пише Шекспир, който бил и съвременник.

Панаско често бичувал решенията на собствения си цар със смразяваща сатира. Така станал рицар. На негово име е кръстен един от най-красивите Азорски курорти, а картината „Черния рицар“ от 1570 г. вдъхновява историците през следващите векове, та чак до Кристофър Нолан.

На Изток нямало подобни традиции. Волята на краля, царя, султана или императора били закон божи. Никой не може да я оспори или недай Боже да я пародира и осмива. Там такива като Панаско не можели да оцелеят и час. Пусто ДНК, вековете минавали, границите се прекроявали, империите се разпадали. Източните царе били заменени от комунистически царе и императори. След това от демократично избрани и мислещи се за цари и императори. Лошото е, че на никого от тях не му минавало през ума да потърси своя Панаско – усмиващ, остър и буден, който в решаващи моменти да го държи здраво стъпил на земята. 

Целият коментар в https://btvnovinite.bg/predavania/120-minuti/komentar-na-vodeshtija-shutove-i-krale.html

*Португалската империя (на португалски: Império Português) е първата глобална империя в историята, с територии в Южна Америка, Африка, Португалска Индия, Югоизточна Азия и Китай. Португалската империя е и най-дълго просъществувалата колониална империя в историята – приблизително 6 века – от 1415 овладявайки Сеута, до 1999 г., когато Португалия предава Макао на Китай.