Никой не предполага, че след голямата любов и химия между двойката, ще последва такава трагедия

Някои истории в този живот могат да ни оставят без дъх и да ни накарат много сериозно да се замислим за всичко което правим.

Днес ще ви разкажем за една жена, която откри рак на собствената си дъщеричка и то благодарение на една снимка.

Гарантираме ви, че след като изчетете следващите редове винаги ще се вглеждате в детайлите и ще обръщате много повече внимание дори и на най-малките неща. Може би именно те ще спасят живот.

Американка реши да направи снимка на малкото си момиче, което прилича на истински ангел.

След като обаче стори това, което е намислила, забеляза нещо странно на кадъра.

На 11 май 1963 г. е родена актрисата Наташа Ричърдсън. Нека си припомним невероятната ѝ любовна история с Лиъм Нийсън.

Много преди една нелепа трагедия да сложи край на 16-годишния им брак, любовта на Наташа Ричърдсън и Лиъм Нийсън е от рода истории, които вдъхновяват холивудските филми.

Любовта им пламва, докато двамата си партнират в постановката „Анна Кристи“ на Бродуей през 1993 г. Наташа, която е на 29 по това време, е омъжена за продуцента Робърт Фокс, но сърцето си иска своето.

„Никога не съм предполагал, че ще имам такава експлозивна химия с колега актьор, споделя самият Лиъм в свое интервю по-късно. „Просто си паснахме и всяка вечер на сцената творяхме магия.“

Химият помежду им била очевидна. Критиците обожавали постановката им и двамата скоро били номинирани за Тони. За късмет на Лиъм, който по това време на 40 години, бракът на Наташа вече вървял към своя край.

„Работех с него, но между нас имаше нещо повече, хората го виждаха, а бракът ми вече се разпадаше. Таймингът не беше идеален, но какво можех да направя? Влюбих се в него“, разкрива Наташа.

По онова време на Лиъм се носи славата на „женкар“, но това нито за миг не притеснява Наташа. „Приятно ми е, че жените го харесват, защото знам каква е причината за това“, доволно споделя тя в интервюта.

На 30-тия си рожден ден, Наташа получава картичка от Лиъм. По това време той е на снимачната площадка на „Списъкът на Шиндлер“. Посланието му гласи: „Настигаш ме. С много обич, Оскар“ (името на Лиъм във филма). Наташа не сметнала поздравлението за особено романтично и решила да вземе нещата в свои ръце. Отгворила му по следния начин: „Картичката звучи като писмо от приятелче. Какви са отношенията ни?“

В този миг Лиъм осъзнал, че е влюбен в нея. Не след дълго, през лятото на 1994г., двамата се венчали във ферма край Ню Йорк.

Малко след това, Лиъм бил избран за роля във филма Nell. Наташа не искала да се разделят веднага след сватбата и решила да отиде на кастинг за роля в лентата. „Не исках да му казвам „чао, скъпи, отивай да се забавляваш с други момичета“. Реших да направя всичко по силите си, за да си партнираме във филма.“ И желанието ѝ се сбъдва – избират я за ролята.

Животът им започва да тече много бързо. По-малко от година след началото на брака им, двамата стават родители на първия им син – Мйакъл. Вторият им син Даниел се ражда само 18 месеца по-късно.

За съжаление, Наташа загива в нелеп ски инцидент през 2009г, когато е на 45 години. Фрактурата на главата ѝ се оказала не просто малка цицина, а фатална мозъчна травма. Лекарите съобщили на Лиъм, че съпругата му е изпаднала в мозъчна смърт и той осъзнал, че това е краят.

„Двамата имахме пакт“, споделя актьора, „ако един от двама ни някога изпадне в такова състояние, другият да му дръпне щепсела. Когато я видях на леглото, с всички тръби и монитори около нея, веднага взех решението си. Дарихме органите ѝ и благодарение на нея, сега трима човека живеят. Знам, че тя би искала точно това.“

Актьорът споделя, че любимите му качества в Наташа са били нейната грижовност, щедрост и майчина любов. „Тя се грижеше за всички. Имаше голям майчин инстинкт. Винаги приготвяше вечеря и искаше всички да се чувстват добре.“

През 2016г. Лиъм написа трогателно послание в социалните мрежи по повод загубата на Наташа:

„Казват, че най-тежкото нещо е да загубиш човек, който обичаш. Съпругата ми се отиде неочаквано. Тя донесе толкова радост в живота ми. Беше всичко за мен. Тези 16 години, през които бяхме мъж и жена, ме научиха как да обичам безусловно. Трябва да спрем и да благодарим за половинките си. Защото някой ден, когато вдигнем погледи от телефоните, те няма да бъдат там. Урокът, който научих е, че трябва да живеем и обичаме сякаш всеки ден ни е последен. Защото един ден наистина ще бъде.“