Башар Рахал с емоционален спомен за Ламбо: Беше ми като втори баща, измина 150 км, за да ми каже, че татко е починал
Ако днес Стефан Данаилов беше жив, рождения си ден щеше са посрещне така: с много храна, за да има почерпка за всички, които го обичат и с включен секретар на гласовата му поща, защото нямаше да има физическата възможност да отговаря на стотиците обаждания от ученици, колеги, съратници…
На 9 декември големият актьор, обичан от няколко поколения българи, щеше да празнува своята 78-годишнина.
„Това, което научих от Стефан е да греба от живота с пълни шепи. Той се радваше на всеки празник, обожаваше рождения си ден – да получава подаръци, да прави Коледната си елха, цял ден прекарваше в увиване на лампичките… Казваше „Аз имам толкова хубав живот“. За рождения си ден купуваше промишлено количество храна.
Обичаше да казва: „Пичове, хубаво – талантливи актьори сте, но важното е, да се сте добри хора!“. Това му беше като послание на всички“, разказа племенницата на Мастера Росица Обрешкова пред Би Ти Ви.
За един от многото рождени дни, на които е присъствал, си припомни и Башар Рахал – ученик на Ламбо. С останалите от класа му решили да подарят на учителя си икона. Стотици икони имал в дома си Данаилов и заради това започнал да се шегува, че е превърнал апартамента си в църква.
„На рождения си ден никога не вдигаше телефона си, оставяше го на секретар. Приемам го като втори мой баща. Бях на 20 години, когато завършвахме НАТФИЗ – млад и зелен. Когато баща ми почина, Ламбо ми беше организирал снимки извън София. Изведнъж чувам, че един шофьор трябва да ме докара спешно до София и се чудя за какво точно ме викат, сигурно смятат, че не съм добър актьор. В същото време и Стефан тръгнал от София с друга кола. Така се срещнахме по средата на пътя. Той лично искал да ми каже, че баща ми е починал. Дойде на погребението на баща ми, целуна ръка на майка. И така си тръгна бащинското… Той все знаеше кой има пари, кой няма пари, кой е в някаква драма, все оправяше драмите с едно изречение…“, спомни си Башар за своя учител и в театъра, и в живота.
Емоциите по време на разказа му дойдоха в повече. Рахал искрено се просълзи в студиото на Хекимян. По ирония на съдбата последната кино роля на Данаилов бе именно с Башар в продуцирания от него филм „Завръщане“.