Митко Павлов: Без интернет и социалки вируcът щеше да мине просто отстрани

Всеки делничен ден от 8 до 11 часа в ефира на Magic FM той ни кара да се усмихваме. Представя ни водещите новини с друг акцент, различна интонация и с допълнителни въпроси за размисъл.

Съобщава ни прогнозата за времето – леко провлачено, с леко отегчение, леко премълчано, с хумор и ирония, разказва ни и хороскопа – динамично, загадъчно и с очакване. Всяка събота вечер и от ефира на БНТ ни напомня за забавните, различните и често леко абсурдни лица на света.

Може да ви разсмива с подредбата на думите си, с изводите си и посланията на историите, които разказва. В мрежата, където има над 70 000 последователи, го виждаме как яде сняг, скрит зад борови клонки, докато разсъждава за хода на живота, да се поклаща ритмично, омотан в коледни лампички, да плюе костилки от вишни, докато мисли за дроновете, да е скрит сред лалета и балони, докато го гонят хормони или да дава приятелкси съвети в какво е най-добре да инвестираме.

Шегува се с политиката, вируса, стереотипите. И с всичко, което възприемаме прекалено сериозно, прекалено рамкирано, прекалено еднозначно и прекалено равнодушно. Защото – мале ле, той е Димитър Павлов, или Малката Митанка – както сам се нарича понякога.

Здравей, Митко! Защо толкова не харесваш прогнозата за времето?

– Не, напротив. Харесвам я. Просто не може едно и също нещо да се чете 200 000 пъти, когато всеки си я вижда на телефона сутринта, когато стане.

– Към хороскопа имаш малко по-различно отношение. Вярваш ли в астрологията и в предвещанията на звездите?

– Не, не вярвам изобщо в това. Вярвам в себе си и в хора, които за мен са капацитети. В звездите – никога.

– Ще гласуваш ли на изборите в неделя и избрал ли си вече за кого?

– Да, ще гласувам. Решил съм за кого много отдавна.

– Каква промяна искаш да видиш след изборите?

Кардинално много неща трябва да се променят. Това няма как да се случи бързо, но бих искал да видя интелигентни хора. В момента не виждам такива. Ако трябва някой нещо да върши, поне да има капацитета за това.

– Как възприемаш цялата ситуация около вируса? Нужно ли бе да стигаме до тук?

Не мисля, че някой може да ти отговори дали бе нужно да стигаме до тук. Може би единствено хората, които го пуснаха това нещо. Аз смятам, че просто е изпуснато по някакъв начин. За мен е изключително загадъчно как в целия свят повечето хора се примириха с промяната на целия си живот абсолютно доброволно. Загърбиха си свободата, за да се страхуват за нещо, което реално, статистическо погледнато, не надвишава нормална смъртност от нещо друго. Ако говорим за смъртност. За усложнения, за тежки протичания, следващи реакции на организма – мисля, че и самите медици все още се учат и от тази гледна точка е целият страх.

Ако медийно не беше толкова спукано и ако нямаше интернет и социалки, това щеше да мине ей така отстрани.

– Не вярваш в естествения произход на вируса?

Изключително странно ми е. Това нещо си го е имало и преди. Аз не съм имунолог или вирусолог и нищо не разбирам от вируси и тяхната мутация, но беше смешно. Тръгна от една все още комунистическа, макар и с търговско лице, държава, където не е много ясно какво точно се е случило, тъй като има информационна пелена. Не съм убеден в това, което съм си мислел. Не можеш да се ориентираш в потока от информация, защото нямаш база на какво да стъпиш. Видя се, че и Световната здравна организация е нещо, което се компрометира почти само.

– Бягаш ли все още от ваксината?

Не, не бягам. Просто изчаквам. Смятам, че ваксинирането е нещо изключително позитивно. В случая ще изчакам още известно време, но ще се ваксинирам.

– Какво би направил, ако се събудиш свободно безизвестен – без медийното внимание към теб?

Аз не реагирам по никакъв начин. Такова и няма. Просто си върша работата. Аз съм такъв, какъвто съм си. Няма Митко – не-Митко. Аз се казвам Димитър Павлов и това е. Няма нещо, което да е повлияло. Може би да е имало някакво влияние на тема суета, която е неминуема – дали тя е пложителна, или отрицателна – не знам. Но нищо повече. Аз си живея живота такъв, какъвто искам да е. И той не би бил много по-различен, ако работя нещо друго.

– Музиката, която звучи в радиото, ли е музиката, която си пускаш за слушане в ежедневието?

Това е музиката, която харесвам, но в ежедневието си не слушам музика поради факта, че работя с такава сутрин и малко ми се понатрупва. Иначе слушам някакви епизодични неща. Вкъщи музика слушам много рядко.

– Виждала съм те да бягаш в парка. Какво ти дава бягането?

Релакс. Просто си оставам за малко със себе си.

– Ако се изчисти онова състояние, докоето се доведохме всички – мерки, ограничения, непоследователност и нелогичност в действията, какъв искаш да бъде първият нормален ден?

То всеки ден е нормален. Хората са ненормални, че се примиряват. Всичките дни са си абсолютно окей. Човек свиква с всичко. И дори онова, което ни е изглеждало ненормално, в един момент и то става нормално. Всеки си определя сам за себе си дали е негативно или положително. Няма как нещо, което те ограничава, да бъде възприемано като положително, но много хора вече разсъждават, че е за тяхно добро. За мен е загадъчно защо така се възприема.

– Промени ли своите навици за тази една година?

Не. Може би единствено това, че не пътувам. Не че преди съм пътувал толкова много, но сега в момента е невъзможно извън България, дори и да ми хрумне нещо.

Снимка: Magic.bg

Източник: Кмета