БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК Е: Честваме 282 години от рождението на един от най-великите ни светии

1. Св. Софроний Врачански (Стойко Владиславов 1739 – 1813) – Св. Софроний Врачански бил родом от Котел, с мирско име Стойко. Сам описал живота си в книгата „Житие и страдания грешнаго Софрония“.

Учител, станал свещеник, страдал много от турците.

Овдовял, приел монашество и като брат на Къпиновския манастир (край Велико Търново), с име Софроний – възведен епископ Врачански.

Преследван, отива в Румъния. С дара на предвиждане, в 1812 година издал позив до сънародниците си да посрещнат руските войски радушно, защото чрез тяхното оръжие България може да се освободи от „турското варварско мъчителство“. Починал в Румъния през 1813 година.

Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. „Кириакодромион, сиреч Неделник“ е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на църковнославянски и гръцки източници – единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмнику-Вълчеа през 1806 година. Сборникът има историческо значение – поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Книгата става широко популярна под името „Софроние“.

Пише и друг сборник – „Неделное евангелское толкование“ (1805, Регионален исторически музей, Шумен). „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“. Творбите превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век.

Датата на смъртта на Софроний е неизвестна (датира се по последния подписан документ от него – 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски пише за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна църква.

2. Св. Софроний Премъдри, патриарх Йерусалимски (560 – 638 г.)