Ал Джазира: Ето какво правят в българската „Малка Москва“ руснаците с украинските бежанци

В малък крайбрежен град руски мигранти отварят домовете и бизнеса си, за да осигурят подслон и подкрепа на украинците, бягащи от война

Във фоайето на хотел Sunny Bay в Поморие, крайбрежен град в Югоизточна България, десетки паспорти на украински граждани са разпръснати на маса.

Тук са настанени няколко бежанци, избягали от войната с Русия и сега се насочват към полицейския участък – с паспортите си – за да се регистрират според българското законодателство, пише Ал Джазира.

Михаил Степанов, висок мъж, чиито слънчеви очила стоят над челото, води малък екип от доброволци, които ще помагат на новодошлите.

58-годишният Степанов и съпругата му Елена са руски граждани и живеят в България от 2019 г.


 

Откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, те са помогнали за регистрирането на 650 семейства, приблизително 2400 души, и продължиха да отделят свободно време да помощ.

„Наистина ми е болезнено да гледам какво се случва в Украйна“, казва Степанов. „Надявам се, че войната приключи скоро, но междувременно всичко, което можем да направим, е да помогнем с каквото можем.“

Поморие, известно още като „Малката Москва”, е дом на около 15 000 души и отдавна е популярна ваканционна дестинация за руските туристи. Около 70 процента от хотелите и ваканционните апартаменти тук са собственост на руски граждани.

След като чули, че украинци се отправят към живописния курорт, руснаци като семейство Степанови – които напуснали Русия след анексирането на Крим през 2014 г. – си поставили за задача да помогнат, като предлагат настаняване, даряват дрехи и създават хуманитарен център.

„Отначало някои украинци се колебаеха да ни се доверят,“ казва Елена, „тъй като се чувстваха неудобно да общуват с руснаци. Но след известно време те видяха, че правим всичко от любов.“

60-годишната Гая Торосян, руска гражданка, която живее в България от 2013 г., организира настаняване на шест семейства в руски апартаменти, които управлява, докато собствениците са далеч.

Когато започна инвазията, тя се разплакала. Оттогава следи новините всеки ден.

„Когато се срещам за първи път с тях, се извинявам за това, което се случва в тяхната страна от ръцете на моето правителство“, казва Торосян. „Казвам им, че няма да се обидя, ако решат да ми плюят в лицето.“

Три часовника, показващи часовете в Москва, София и Ню Йорк, висят на стената във фоайето на хотела – точно представяне на деликатното положение на България между изток и запад.

Бившата комунистическа страна е най-бедният член на Европейския съюз и докато се присъедини към НАТО през 2004 г., тя има тесни културни и икономически връзки с Русия – откъдето получава повече от 95 процента от нуждите си от газ.

Но от началото на войната отношенията на Русия с ЕС са близо до пълен колапс и Москва многократно заплашва да спре доставките на газ за Европа.

В сряда Газпром, руският държавен енергиен гигант, спря доставките за България и Полша – което според някои наблюдатели е предупредителен изстрел към останалите членове на блока.
 

Седмица по-рано външният министър на Украйна Дмитро Кулеба посети България за двудневно посещение. Докато благодари на България за приемането на бежанци, той се оплаква от относителната сдържаност на София при изпращането на оръжия, като каза, че неизпълнението на доставката на оръжие е начин за подкрепа на „руската агресия“.

Българският парламент не успя да стигне до заключение преди посещението му, като разклатената политическа коалиция от четири партии беше изпитана само месеци след своето създаване.

Социалистите заплашиха да скъсат с правителството, ако България изпрати оръжие в Украйна, докато демократите предупредиха за подобни последици, ако страната не го направи.

42-годишната Светлана Гололобова пристига в България от Бородянка – опустошен град близо до столицата Киев – на 19 април с две от трите си деца на 10 и 7 години.

20-годишният й син и съпруг не могли да се присъединят към тях, предвид забраната на Украйна за мъже в бойна възраст да напускат страната.

След като живее под руска окупация 36 дни, Гололобова казва, че е дошла в България в търсене на тишина и спокойствие. Никога не е стъпвала в провинцията, но преди да напусне дома си, е мечтала за чисто море, пясъчен плаж и стъклена къща – което според нея е предчувствие за хотела Sunny Bay.

„Най-накрая се чувствам малко спокойна“, каза тя. „Мога да мисля за бъдещето, за сватбата на най-големия ми син и за края на тази война.“

Гололобова, както и други в Sunny Bay, е благодарна на руснаците в Поморие, които са им подали ръка, като преводачи между тях и българите.

„Не съм изненадана от тяхната подкрепа“, казва тя. „Всички сме хора, имаме и добри, и лоши черти. Не е правилно хората да се свързват с тяхното правителство.“

Но не всички в Поморие са подкрепили благотворителността на руснаците.

Константин Утешев, пенсиониран руски военен инженер, който живее в България от 2016 г., предложил няколко апартамента на украинци по крайбрежието през март, само за да бъде вандализирана колата му с жълта и синя боя – цветовете на украинското знаме.

Извършителите все още не са известни, но Утешев каза пред местни медии, че не вярва, че нападението е извършено от украинци.

След около месец до началото на празничния сезон някои собственици на хотели заявиха, че няма да могат да продължат да настаняват украинци, като се има предвид, че имат предварително резервирани туристически резервации.

Гололобова иска да се върне в Украйна, когато войната приключи. Но ако това не се случи до края на май, тя няма представа къде ще отидат тя и децата й.

Междувременно Торосян и семейство Степанови нямат планове да се връщат скоро в Русия.

„Никога няма да се върна, докато е това правителство“, казва Торосян.

Групата наскоро отпразнува православния Великден в хотел Sunny Bay, като гостите и българският хотелски мениджмънт опекоха традиционен козунак заедно с боядисани великденски яйца.

„Надявам се, че Украйна ще бъде свободна и всички хора, които са избягали, ще могат да се върнат по домовете си“, казва Елена Степанова. „Но дотогава можем да се опитаме да ги накараме да се чувстват малко като у дома си.“

Превод