Руски морски пехотинец с разтърсващи разкрития за ротата му в Мариупол

Руският морски пехотинец Сергей С. направи разтърсващи разкрити за дейността на ротата му в атаките срещу украинския град Мариупол.

Вижте разказа му:

Работата е тежка. Прочистването на град е тежка, изтощителна работа.

По цял ден си в диво състояние на напрежение. Прекрасно разбирате, че можете да станете лесна плячка за снайперист, така че тичате между къщите, навеждате се и държите главата си в ръце.

Такава е смъртоносна играта на котка и мишка. И носиш кевларова каска, броня, боеприпаси. Всеки от нас е слаб като дъска за пране. И краката на всички са като щангисти. Чувствате се повече или по-малко спокойни под прикритието на танк или друга броня. Преди да пресечете улицата, вие „сканирате“ всички блокове.

Тук се прострелва всичко. Води се постоянна противоснайперна война. Имат снайперист алпинист. Работи на пети или шести етаж. И след това бързо слиза по въжето и бяга, преди да бъде покрит от танков, минометен или артилерийски огън. Операторите на автоматичнитефиксирани гранатомети се научиха да изпращат гранати директно в определени прозорци. Адресирано.

Имаме момчета, които са действали в Близкия изток. Гонели са ислямистите. В Ирак има един милионен град – Мосул. “Ислямска държава” го направи укрепен район.

Така американците го изравниха с асфалта с артилерийски огън. Стотина цивилни можеха да погребат за един ислямист. А ние работим целенасочено. Затова е толкова трудно. От танковете работим само върху идентифицирани снайперистки точки – ако не уцелим, тогава ще погребем стрелеца под развалините.

Затова постоянно сменят позициите си. Към нас бяха прикрепени няколко групи бурятски и тувински снайперисти. Имаше дори един ханти от Ханти-Мансийския окръг. Ловци по наследство. Мнозина са минали през Чечения, Осетия, Сирия. Но казват, че Мариупол е нещо специално. Изключително трудно е да видите снайпериста на прозореца на апартамент или на тавана на разрушена многоетажна сграда.

Те надничат от къщите с часове – и през бинокъл, и през термовизьор, и със собствените си очи. След два-три дни очите се възпаляват, лицата се зачервяват – сякаш от постоянна липса на сън. Мажат ги с някаква еленска мазнина. С тях работят снайперистите от Силите за специални операции Техните пушки пробиват стени. В стената след удара – дупка с размер на леген…

Като цяло една трета от момчетата в нашия взвод имат украински фамилни имена. Казват: ние почистваме страната си от зли сили. Има деца на Съветския съюз – тези, които са родени в Украйна, Молдова, Казахстан. В милициите по принцип е пълен интернационал.

Руснаци, украинци, абхазци, дагестанци. Има много кавказци. Битките са тяхната стихия. По време на войната непрекъснато се пресичаме с чеченците на Кадиров. Пазим се взаимно. Отначало те проявиха смело презрение към смъртта. След това станаха по-внимателни.

Войната е позиционна. Тук няма битка с кама, храбрите кавалерийски атаки не работят. Можете да станете лесна плячка за снайперисти или минохвъргачки. Сред бандеровците, между другото, също има чеченци. Но нашите ги наричат“шайтани, говорещи чеченски“. Обаждат им се. Излезте, казват,няма да стреляме – ще се бием с кинжали като мъже. Но не излизат.

Сред планинците има възрасти – воювали в Първата чеченска война. И сега заедно с тях бием бандеровците. Братя по оръжие. Омразата ни към бандеровците е взаимна и абсолютна. За един час щяхме да ги погребем с артилерия. Но се крият зад гърба на цивилни.

Те не пускат хората в хуманитарните коридори, които отворихме и крещят на целия свят, че цивилните страдат от окупаторите. В действията им няма логика, никакъв смисъл, никаква висока идея. Всичко е изградено върху лъжа – както за Зеленски клоуна, така и за тях самите. Те постоянно ни обвиняват, че сами правим тези неща. Лъжи, лъжи, лъжи.

Именно чеченците разкриват най-много нацистите, които се опитват да напуснат града заедно с цивилните по коридора. Първо проверяват раменете – по тях остават синини от отката на приклада. Може да има следи от наколенки по коленете.

А каската оставя червена ивица на главата. Ако човек е стрелял много, мирише на барут и оръжейно масло. Може да има мазол на палеца от презареждането на пълнителя с амуниции. Всички те са, като правило, леко прегърбени. Боеприпаси висят постоянно на гърдите. А това понякога са над хиляда патрона. И той също потрива раменете си. Има много нюанси.

По принцип планинците имат някаква специална интуиция за врага. Усещат го с кожата си. Те гледат човек с бодливите си очи и чакат той да отмести поглед. Но бандеровците не гледат в очите, по принцип не обичат директния поглед. И по начина, по който го свеждат, те се усещат.
Когато цивилните бяха изведени от града, те дори нямаха сили да се зарадват. Пълноопустошение.

Почти като зомби. Очите на мнозина са черни, опустошени. Гледаш там, като в бездната. Струва ми се, че затворниците от концлагерите нямаха сили, когато бяха освобождавани от нашите. Мнозина са били на ръба на лудостта или нервен срив. Възрастните хора с болежки на излизане от мазетата, умират от стрес. Погребани са точно в града. Обикновено ги погребват съседите. Мариупол е осеян с тези масови гробове.

След непрекъснато тичане из града и стрелба, стигаш до частта си претрепан. Мислиш, че този лош сън е свършил за днес. Утре отново ще започнем да сънуваме кошмарни влечуги. И тук ни чакат цели глутници изоставени кучета и котки. Ще заобиколят, ще седят и ще чакат бойците да си поделят дажбите. Споделяме. Все пак Божи създания.

Един от тези дни се появи една бременна котка. Пълзи, трепери, драска земята с ноктите си и мяука. Дадох ѝ яхния. Всички останали кучета и котки, които бяха наблизо, дори не помръднаха.

Макар и гладни не по-малко от нея. Дори звярът разбира, че е невъзможно да се обиди бременна жена. Тя „смила“ цялата яхния и започна да облизва прашния ми ботуш. Благодари. Направихме ѝ „легло“ в кутия с патрони. Положихме ѝ камуфлажно яке. Такъв е и полевият котешки родилен дом. Нека си роди котенцата.

Тук наистина имаме нужда от подкрепа и разбиране, че цяла Русия е зад нас. И когато момчетата ни изпратиха песента „Прогризваме Мариупол“, ни поникнаха криле. Браво който е написал песента. Това е за нас. След нея над главата ми блесна ореол направо.

Ние вършим страхотна работа тук. Заедно с целия свят: християни, мюсюлмани, будисти, ние спасяваме Русия. Само тази мисъл ни поддържа в добра форма и не ни позволява да се отпуснем. Господ ни уважава.

Ето как правим нещата тук. Ще умирам някой ден – и ще си спомня как взехме Мариупол.