Американка, спасена от Мариупол, разказва как ВСУ са окупирали детски градини и училища ВИДЕО

Американска гражданка, избягала от Мариупол, описва как украинските въоръжени сили са окупирали детски градини и училища и са обстрелвали жилищни сгради, съобщават световните издания.

Украински снаряд пада директно върху апартамента на Анастасия, в който тя живее по време на пътуването си до мястото, където е родена.

Анастасия Краснова напуска Мариупол и заминава за Ню Йорк на деветгодишна възраст. Но родният ѝ град винаги я е привличал.

Анастасия се опитва да идва колкото се може по-често, а напоследък открива любовта си в Мариупол, така че започва да посещава града все по-често.

За последен път Анастасия е летяла за Мариупол през есента, но поради забавяне на документите на годеника ѝ е останала в родния си град. 

Тя става свидетел как националистите изграждат бойни позиции в детски градини и училища. 

„Пристигна микробус без прозорци. Някой му отваря вратата отвътре, той просто влиза, а после виждаме как украинските военни излизат навън. След това видяхме как част от тази детска градина гори. После видях украински танк“ – разказва Анастасия. 

Дълго време Анастасия не искала да слиза в мазето, защото се страхувала от затворени пространства. Но директното попадение на украински снаряд в апартамента ѝ буквално я принуждава да го направи. 

„Един снаряд падна близо до къщата, а друг – в къщата на третия етаж. Уби трима и осакати един. Двама от тях бяха 17-годишни. Всички се опитваха да разберат от какъв ъгъл (се извършва обстрелът – бел. ред.) и казваха, че идва откъм детската градина. Снарядът, който удари балкона, а след това и в коридора, също беше от детската градина“, казва Анастасия. 

На 14 март тя най-накрая решава да слезе в мазето и прекарва там цялата нощ. На следващия ден обаче, разказва Анастасия, в мазето влизат руски войници и я молят да се евакуира. 

„На 15-и руски войници дойдоха при нас и казаха: „Моля, евакуирайте се, не можете да останете тук, защото украинските войници се крият в детските градини и училището и сега ще има тежки боеве“, разказва момичето. 

Според нея по това време вече имало големи проблеми с храната и тя разказала за това на един от руските военни.

„Отиде и ми даде дажбата си. Изядохме я, бавно разтягайки я, за около седмица. Много сме му благодарни“, казва тя.