Омерзен пловдивчанин: Така ли насърчавате раждаемостта? Не искате мислещи хора, но скоро ще бъдем гетото на Балканите!

Разочароващата политика на община Пловдив за борба с демографската криза – така читател на Plovdiv24.bg озаглави сигнала си до нашата медия. Ето какво споделя той:

„Приложено Ви изпращам отворено писмо до кмета на Пловдив, председателя на Общински съвет и неговите членове, с което изказвам своето възмущение относно политиката на община Пловдив за борба с демографската криза:

Уважаеми дами и господа,

Обръщам се към Вас с чувство на най-дълбоко разочарование!!! Аз съм роден и отраснал в град Пловдив. Имам две висши образования – ОКС „Бакалавър“ и ОКС „Магистър“, а в момента съм пред защита на докторска дисертация по право.

Вече петнадесет години работя в сферата на сигурността, като пряко съм ангажиран в борбата с престъпността и опазването на обществения ред.

Неведнъж съм се трудил неуморно, докато вие сте си спинкали удобно и безопасно във вашите легла. Винаги съм смятал, че това е мое призвание и дълг, щом съм се нагърбил да служа на обществото. Мислил съм, че с моята работа осигурявам малко повече спокойствие и сигурност на моето семейство и всички пловдивчани. Продължавам да мисля така и точно заради това, продължавам да работя неуморно.

Съпругата ми също е с две висши образования – притежава ОКС „Бакалавър“ и ОКС „Магистър“. Преподава вече повече от десет години чужди езици на вашите деца.

И двамата сме завършили елитни български университети в София, но въпреки поканите да останем и да работим в столицата, ние предпочетохме любимия Пловдив.

Преди около месец ни се роди второ дете – да са живи и здрави всички български деца, защото те са бъдещето на нашата България! За първото дете държавата ни подпомогна с крупната еднократна финансова помощ от 200 лева. Нямаме право на детски надбавки или друга подкрепа, защото сме образовани и работим, плащаме си данъците и явно можем да си позволим да изгледаме едно дете без помощта на българските институции.

Тази година, както вече споменах, се появи второто ни дете. Прецених, че след като сме почтени хора със съпругата ми – трудим се, плащаме си сметките и данъците, можем да потърсим някаква подкрепа от държавата и община Пловдив, за отглеждането на новороденото пловдивчанче. Оказа се, че единственото нещо, което мога да получа от държавата, е още по-крупната сума от 600 лева, която се полага на всеки гражданин на България.

Мои приятели, които не са от Пловдив, ми препоръчаха да проверя дали нашата община няма програма за насърчаване на раждаемостта сред пловдивчани, тъй като в много общини вече работи такава, при което се отпускат финансови помощи обвързани с образованието на родителите. Тупнах се аз гордо в гърдите, като потомствен пловдивчанин, горд с произхода и местожителството си, като казах, че няма как нашата община да няма такава програма. Все пак това е Пловдив – най-древният жив град в Европа.

Проверявам в интернет и какво да видя…“Програма за отпускане на еднократна финансова помощ за насърчаване на раждаемостта и отглеждането на деца на територията на община Пловдив“. Обнадежден преглеждам документа, виждам, че отговаряме на всички изисквания и решавам да кандидатстваме за тази еднократна помощ. Казвам си… браво, най-накрая някой се е сетил и за образованите граждани на България и в частност на Пловдив. Попълвам бланката, прилагам необходимите документи и отивам до сградата на Община Пловдив, за да депозирам документите в деловодството.

Там една приятна млада дама ме попита за какво идвам, при което аз обяснявам най-културно, че идвам за подаване на молба за еднократна помощ за дете. Тя ме погледна с недоумение и ми заяви, че такива помощи за висшисти няма. Това било все още проект. Този път аз я поглеждам недоумяващо и обяснявам, че този документ излиза на официалния сайт на общината и никъде върху него не пише, че е проект (участвал съм в изготвянето на много наредби, инструкции, дори на два закона, но на всеки проект се поставя такъв маркер горе в дясно).

Тя още по-далновидно ми заяви, че е проект и никога няма да се приеме, защото някои от партиите в Общински съвет били против тази програма. Питам я аз, защо тогава по всички пловдивски медии още през 2019 г. пише, че има такъв проект, който ще бъде приет и всички родители на деца, родени след 2020г., ще имат право на тази помощ? И възможно ли е да има такъв проект, който трета година не може да се приеме?!

Най-вече, коя е тази антибългарска партия, която не иска до поощри образованите семейства да имат деца?! Тя ме погледна още веднъж с типичния за служител в българската тромава административна машина поглед, върна ми документите и ми пожела лек ден. Излизайки от сградата на Община Пловдив, бях меко казано с различни бушуващи в съзнанието ми емоции. От една страна, бях свръх разочарован от българските институции, особено от представителите на общината и членовете на Общински съвет.

Попитах се… това нормално ли е? Защо ме наказват, че съм образован и работя? Защо наказват съпругата ми, че е образована и работи? Докога ще ни тъпчат и ще ни равняват с “паразитите“, които не могат да си напишат името правилно, които нямат и ден трудов стаж, които не са платили и една сметка през живота си, за данъци да не говорим, но точат и без това изтънялата българска социална система? Риторично си зададох въпроса защо една от общините в България с най-високи данъци не може да си позволи да стимулира по някакъв начин образованите си граждани да имат деца?

Това ли е начинът за справяне с демографската криза? После сам си отговорих… на Пловдив не му трябват деца от образовани родители, защото най-вероятно и те ще станат мислещи и интелигентни хора, които ще търсят сметка от управляващите какво правят с нашите данъци, защо всичко запада, защо се толерират неграмотните представители на обществото, а се наказват образованите и работещите, като им се отказва всякаква подкрепа.

След този брейнсторминг, който се завъртя в главата ми, си рекох… ей сега отивам при кмета и ще му изкажа своето възмущение… след това се замислих и си казах, какво пък ще направи кмета…нищо. Той и до сега все това е правил – нищо! Онзи ден открива официално нова детска градина, която може би голямото ми дете ще посещава. Какво откривате, господин кмете? Тази сграда ще може да се ползва евентуално чак след два месеца. Какво точно откривате?

Разбирам да сте направили нещо докрай, та да го откриете. Разбирам, ако тази седмица децата вече са в тази сграда, да я откриете… Сега какво точно открихте? И вие като един бивш премиер на България, дето откриваше по няколко километра магистрала, то пък се оказало, че няма Акт 16. Започвайте да се осъзнавате, защото скоро ще ви бъде потърсена сметка къде отиват парите от нашите данъци.

Помислих си, че трябва да нахлуя на някоя от сесиите на Общинския съвет и да попитам членовете на „градския парламент“ кой от тях е против стимулирането на образованите хора в Пловдив, но прецених, че отговорът ще доведе до физическа саморазправа и ще намаля състава на съвета с няколко души… Размислих, че и от това няма смисъл.

Та в крайна смета реших само да ви напиша това писмо, с което да споделя своето разочарование от всички вас. Вие не заслужавате нито нас, нито нашите деца. Затова Пловдив ще стане гетото на Балканите и вие ще носите основната вина. Но сметка ще ви бъде търсена, и то много скоро!

С изключително неуважение: Стоян Узунов – омерзен пловдивчанин!