Следовател №2 пред : Страшни и плашещи са думите на Кирил Петков за Гешев и Цацаров!
Ясен Тодоров встъпи преди дни в длъжността зам.-началник на Националната следствена служба. В първата част на нашия разговор с висшия магистрат разговаряхме за войната, която Бойко Рашков води срещу прокуратурата. Във втората част на интервюто г-н Тодоров отговаря на въпроси по оста прокуратура – ново правителство и актуални теми за Северна Македония.
– Г-н Тодоров, от 10 дни България има ново правителство. Веднага след като положи клетва, премиерът Кирил Петков поиска оставките на главния прокурор Иван Гешев и на началника на КПКОНПИ Сотир Цацаров. Каква развръзка очаквате след изявлението на министър-председателя?
– Освен, че поиска оставките на Сотир Цацаров и на Иван Гешев ми направи изключително неприятно впечатление изказването на новия премиер Кирил Петков, в което каза още: „нашата цел е да си назначим наши хора в прокуратурата“. Това за мен е страшно и плашещо, защото означава, че премиерът или не разбира и не осъзнава принципа за разделение на властите или ако го разбира няма намерение да го спазва.
Не знам кое от двете е по-страшно. Надявам се Петков да има добри съветници около него и те да му кажат, че съдебната, законодателната и изпълнителната власт са различни неща и най-малко законодателната и изпълнителната трябва да се месят в работата на съдебната, извън лостовете и механизмите, които имат по Конституция и закон.
Както съдебната власт не си позволява да каже кой да е правосъден министър, кой да е председател на Народното събрание или кой да е председател на Комисията по правни въпроси в парламента, така министър-председателят няма право да казва кой да бъде или да не бъде главен прокурор.
– Преди изборите упорито се твърдеше, че Христо Иванов иска да е новият главен прокурор, но катастрофалният резултат на „Да, България“ на вота охлади амбициите му. Мислите ли, че партията мандатоносител „Продължаваме промяната“ има свой кандидат за обвинител №1?
– Мисля, че апетитът идва с яденето. След като вече имаме нова законодателна и изпълнителна власт, те ще искат да овладеят и съдебната. Това не е прецедент за съжаление.
Битката за независимостта на съдебната власт се води вече 32 години. Мисля, че и сега прокурорите и следователите ще успеят да я отстоят и няма да се поддадат на провокации.
– Очаквате ли атаката към прокуратурата и от Атанас Атанасов, който по времето на Иван Костов ръководеше Национална служба Сигурност, а в момента е председател на парламентарната комисия по Вътрешна сигурност и обществен ред?
– Очаквам атаки към прокуратурата от целия политически спектър. Прокуратурата е органът, от който изпълнителната власт се плаши, защото изпълнителната власт е средата, в която се чувства най-висок корупционен риск.
Всеки, който дойде на власт иска да е в добри отношения с прокуратурата, за да може да я командва и използва срещу политическите си противници, което е много опасно. Затова между тези две власти трябва да има луфт.
– Смятате ли, че действията на новите управляващи могат да се превърнат в бумеранг срещу тях, ако прокуратурата се съвземе от масираната атаката и им отговори подобаващо?
– Аз не мисля, че прокуратурата има от какво да се съвземе. Прокуратурата не може да играе в защита или в контраатака, тя трябва да играе с преса по целия терен – там където вижда нарушения на закона да играе преса и да наказва извършителите на престъпления.
– Не прозира ли зад атаката на новата власт към прокуратурата, желание да я вкарат в ъгъла, за да могат да вършат необезпокоявано корупционни действия?
– Предполагам че е така, но сега не откривам топлата вода. Всеки нов властимащ в България е искал да постави прокуратурата в ъгъла, тя да е в нокдаун със свален гард, за да може да са развързани ръцете най-вече на изпълнителната власт.
– Другата мишена на новия кабинет освен Иван Гешев, е председателят на КПКОНПИ Сотир Цацаров. Премиерът Кирил Петков и колегите му обявиха, че искат да разделят антикорупционната комисия на две части. Няма ли опасност по този начин да създадат нов Франкенщайн, който след време да ги удари?
– Когато създаваш органи, които да ударят по твоите политически опоненти, трябва да мислиш в перспектива и да си наясно, че не винаги ще бъдеш на власт. Защото след време това, което си създал може да се отнесе доста лошо с теб.
– Освен, че сте завършил Право, имате и образование като историк. В тази връзка как ще коментирате твърденията, че новият кабинет е поел ангажимент да направи всичко възможно Северна Македония да влезе в ЕС през следващите 6 месеца?
– Надявам се новото правителство да не е поемало ангажименти, които нарушават българския национален интерес.
Ние имаме интерес Северна Македония да стане член на ЕС, но това не може да стане на базата на компромис с нашата история. В тези отношения има червени линии, които не могат да бъдат преминати.
България трябва твърдо да постави на масата няколко условия, при изпълнението на които, да даде зелена светлина пред членството на Северна Македония в Европейския съюз.
– Руският президент Владимир Путин в последно време използва като пропаганда документални филми за мощта на неговата държава. В един от тях озаглавен: „Една вяра, един език“ Македония е посочена като държава, от която произхожда Славянската писменост. Как разчитате този знак към България?
– Чух за този филм и неговото съдържание, но не съм го гледал. Това е въпрос свързан с историята. Обикновеният българин не е запознат с ролята на Русия в българската история и най-вече с това, че любимката на тази държава на Балканите не е България, а Сърбия.
Самото съществуване на Македония като македонска нация е производно на идеи на комунистическия Интернационал. Хубаво е българите да четат повече, за да знаят своята история и да не позволяват гаври с нея.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ