Политолог разкри точка по точка Харвардската политическа идеология на Кирил Петков

Кадър БНТ и ПП

„Няма да има идеология, а почтени хора“, заяви в началото на предизборната си кампания новия премиер на България Кирил Петков.

Разбира се, не е нужно да си политолог или социолог, за да разбереш, че самото изказване на Петков е част от мащабен нескрит идеен план, без какъвто не би могла да съществува устойчиво нито една власт. 

Политологът Тончо Краевски в „Гласове“ разкрива интересни моменти, които повдигат завесата зад иделогията на новия политически лидер. 

„Интервютата на Кирил Петков бяха започнали да стават все по-интересни в дните преди гласуването на кабинета.

Особено тези по радиото. Колкото повече се приближавахме до успешното сглобяване на кабинет, толкова повече Петков ни споделяше в подробности своите политически възгледи. Интервютата му при Константин Вълков в Дарик и при Силвия Великова в БНР, при внимателно слушане, могат да ни кажат много за идеологията на новия режим.

На мен ми се струва обаче, че ние не сме привикнали да интерпретираме думите на българските политици твърде буквално. Освен ако не се касае за битовизми, криминални свързаности, управленски рокади, издигане на кандидати и прочее. Тогава слушаме и възприемаме буквално: този и онзи имат такава или онакава връзка, този или онзи ще си подаде или няма да си подаде оставката, ще се или няма да се кандидатира за нещо и така нататък. Затова и фокусираме вниманието си върху такъв тип въпроси. Останалата част от интервютата обикновено е запълнена с егоманиакални тиради и словесни еквилибристики. Не че речта на Петков е лишена от такива, но той ни разказва и нещо повече, ако сме склонни да чуем. Това е един вид американски политически етикет: да се крие истината на явно място. Ето как изглежда харвардската политическа теория.

1. Чегъртането

“Тези два процента… които могат да са всичко… те отиват там, където правилата ги насочват, където те могат да максимизират своя статут в обществото… Ако много от мафиотите, които 90-те години са се образували в България, се бяха родили в Калифорния, щяха да станат предприемачи на стартъпи, мултимилиардни компании в момента да управляват… Нашата задача е същите два процента… ние не трябва да ги заменим… същите 2% да решат, че за продължат да просперират в България, трябва да променят начина по който си правят бизнеса… Аз не казвам, че ще хванем всичките в затвора, ще ги вкараме… не, аз казвам, че с новите правила, където корупцията се толерира на нула процента, същите хора ще трябва да измислят как да бъдат успешни…” – Кирил Петков, 04.12.2021 пред “Дарик”

Смяната на властта в България е сложна задача. Всички нови се опитват да уцелят баланса между това да се разправят с предишното управление достатъчно показно, за да черпят легитимност, но и достатъчно меко, за да не влизат в безкрайни вендети и да не ги навлекат някой ден на собствената си глава. С други думи, проблемът за разправата с бившите е най-вече проблем на екранната драматургия. Преди повече от десетилетие Борисов произведе телевизионен шедьовър с акцията по арестуването на Алексей Петров, което му осигури голям обществен кредит за дълго време.

За Кирил Петков обаче това е проблем на политическата философия. Той дава за пример икономиста Йозеф Шумпетер, който смятал, че всяко общество се движи напред от едни определени 2% най-талантливи и най-кадърни хора. (Вече как и от кого са били определени двата процента, съответно дали вие попадате или не попадате сред тях, Петков не казва). Ала тези два процента се стремят към богатство, което да отговаря на самочувствието им и ще направят каквото е необходимо, за да го постигнат. В теорията на Шумпетер явно бездарните хора нямат същата страст към парите, затова лесно се различават от талантливите по своята бедност. Тази взаимовръзка работи в двете посоки, както посочва самият Петков, когато казва, че ако бяха родени в Калифорния, българските мафиоти от 90-те години щяха да бъдат мениджъри на мултимилиардни стартъпи. (Това изречение щеше да бъде непростим скандал, ако бе произнесено от всеки друг български политик, но историческият момент принадлежи сега на Кирил Петков и той може (все още) да казва каквото си иска. Именно затова е интересно, не заради двойните стандарти, а заради рядката възможност да надникнем в сърцето и разума на човека).

Правилата на играта само посочват на природния талант попрището и поведението, което може да му осигури богатство. Ако правилата на играта позволяват на наркотрафикантите да карат скъпи коли, талантливите 2% от децата ще искат да стават наркотрафиканти, затова Петков привижда като своя политическа задача да се променят правилата така, че същите хора да продължат да заемат водещата си роля в обществото, но съобразно нов морал и нова естетика. Те трябва да спрат да крадат и да изглеждат като мутри, като вместо това станат модерни стартъп предприемачи. Това е странен триумф у нас на една цинична неолиберално-дарвинистка идеология, според която богатите са природно талантливи и затова ще бъдат богати винаги и във всяка система.

 

Например Божков и Пеевски са родени гении и те ще ни доминират във всички възможни светове (има нотка на богословстване в тази мисъл), затова единственият ни избор е да се опитаме да въведем правила, които да подобрят козметично елита, на който сме осъдени от природата, така че децата ни (ако се случи и те да са гении) да искат да подражават на стартъп предприемачи, а не на мутри. Интересна е офертата на Петков към нас: не да отстраним олигархията, а да променим олигархията. „Продължаваме промяната“ означава да продължим промяната на елита в посоката, в която така или иначе е тръгнал: на Запад.

Стига да спазват новите правила и новата мода, старите „два процента“ няма да бъдат чегъртани.

Това не означава чадър срещу преследване за стари схеми, нито гаранция за успех в новите схеми, но означава, че няма да има целенасочено обезглавяване на досегашния стопански елит. По-скоро звучи като откриване на всеобщ и меритократичен конкурс за попълване на „двата процента“, в който на досегашните не им е забранено да участват. Нещо като Squid Game за олигарси, които са затънали в дългове към обществото.

Този иновативен подход към чегъртането крие и неочаквано сериозна заплаха за ГЕРБ и ДПС; те разчитат, че ще могат да се мобилизират в отговор на чегъртането, но ако се окаже, че пътят към конформиране с властта е открит, много от близките до тях “играчи” може да се преориентират към новите силни на деня. Има известна реалистична представа за справедливо управление в тази идеология, но аз не съм сигурен, че този тип справедливост е органичен за българското общество.

Това, не е ли идеята на Петков?  Продължение на Бойко Борисов с по-съвременни средства? Борисов успя да изведе „двата процента“ на ново стъпало, спря по-примитивните форми на насилие, въведе някакъв формален ред за преразпределяне на обществения ресурс и отвори въпросните „два процента“ за Европа. Той стигна дотам, докъдето му позволяваха материалните исторически условия; после, когато условията се подобриха достатъчно за нов еволюционен скок, той вече беше твърде стар и вграден в съществуващия ред, за да го реформира повече. България под управлението на Кирил Петков, също като под управлението на Борисов, няма да дочака възмездие против елита си. „Леви цели с десни средства“ означава тъкмо това – нашето развитие като общество да пристъпва търпеливо подир развитието на „двата процента“. Когато те са готови за скок в бъдещето, тогава ще скачаме и ние. Може да са малко мудни, но това сигурно е защото са необикновено талантливи. Техният състав не се поставя под въпрос, не се проблематизира как са попаднали там, приема се обяснението, че така е отредила природата. Макар самият Кирил Петков да се изпусна, че все някой изработва правилата на играта.

Продължение в https://glasove.com/categories/na-fokus/news/kiril-petkov-i-negovata-kharvardska-politicheska-teoriya