Подготвяме се за Рождество Христово. Какви са традициите?
Навечерието на Рождество Христово, или Бъдни вечер – 24 декември, е един от най-светлите празници за християнското семейство.
От православна гледна точка, трапезата на Бъдни вечер няма никакво значение или друго изискване освен да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост. На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото рождество.
Народните и дори езически обичаи и поверия обаче правят този ден доста по-интересен и изпълнен с мистика и вълнение.
В различните краища на страната денят преди Рождество Христово се нарича с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич и Наядка.
Според традициите, денят започва със запалването на бъдника – 3-годишно дъбово дърво, отсечено от млад момък. По искрите, излизащи от него пък се гадае колко плодородна ще е годината. Дали ще има изобилие предсказва и пепелта от бъдника – ако на сутринта тя е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
Денят продължава с приготовленията на празничната трапеза. Според вярванията тя се разполага на земята, най-често върху слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Някои от храните пък имат за цел да гонят злите духове – лук, чесън, мед и орехи.
Всъщност орехите са основна част от трапезата. По тях също се прави предсказание за здраве или болест. Всеки член на семейството си избира по един орех от поставените на трапезата и го чупи. От това дали вътре има цяла, здрава ядка или пък е гнил се разбира здраве или болест го чака през годината.
Сред обичайните ястия, които се подготвят за трапезата са варен фасул, пълнени чушки и сарми с боб или ориз, жито, тиквеник, зелник, ошав, плодове, както и обреден хляб – содена питка, приготвена без яйца и мляко, в която се слага сребърна паричка – на когото се падне, ще бъде щастлив и ще има късмет цялата година.
Вечерта на 24 декември трапезата се слага рано и всички сядат заедно около нея, като никой не трябва да става. Ако все пак това се наложи, той трябва да ходи приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
Най-възрастният мъж чете молитва и прикадява масата. След това разчупва обредния хляб и първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после следва за къщата, а останалите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, а на някои места и на домашните животни. Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
Хората около масата трябва да хапнат от всяко ястие, за да им върви през годината. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.
Предсказания и вярвания
– Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
– Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.
– Зад палешника (широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въглена е почернял, предсказанието не е добро.
– На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
– За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2–3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
– Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.
– Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
– Моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.
Традицията казва също, че в нощта срещу Коледа групи коледари обикалят домовете на хората и изпълняват народни песни. Символиката на песните е възвестяването на раждането на Христос. Изключително типично е месенето на кравайчета – кръгли тестени питки с дупка по средата, които след това се поставят върху коледарките на коледарите. В днешно време посещението на коледари е свързано до известна степен със запазването на традициите живи и все пак вярването, че тези гости носят добра поличба.