Ето как ни цакат вече при теглене на банкомат – теглиш повече, удържат ти повече

Нов удар по джоба ни тихомълком направиха банките у нас – клиентите едва ли са забелязали, но при теглене от банкомат сумите, които им се удържат, вече са по-големи. Засега само една банка въведе удръжка под формата на процент от сумата.

Опитът обаче сочи, че другите играчи бързо правят тарифи „под индиго“.

„Уважаеми клиенти, уведомяваме Ви, че считано от еди-кога си обслужващата Ви банка променя Тарифата за лихвите, таксите и комисионите за услуги, предоставяни на физически лица.

Настоящото има характер на предварително уведомление в съответствие с изискванията на чл. 62, ал. 1 от ЗПУПС. В случай че не приемате извършваните промени, имате право да се откажете писмено от сключения договор преди датата на влизане в сила на промените, без да дължите обезщетение или неустойка за това. Банката счита, че клиентът е приел промените, ако не я е уведомил за обратното.“

Подобни съобщения, които не вещаят нищо добро за джоба ни, можете да видите на сайтовете на всяка банка. А може и да не ги видите. Според гореспоменатия ЗПУПС (Закон за платежните услуги и платежните системи) банката има два възможни канала да информира клиентите си за промени в таксите, и двата еднакво невидими – чрез страницата си в интернет и със съобщения, поставени на видно място в офисите.

Така повечето от нас се оказват неприятно изненадани от по-солени такси, които съпътстват и най-елементарната банкова услуга.

Какво прави най-често средностатистическият българин? Тегли от банкомат. Вече се е научил, че обикалянето да намери АТМ машина на собствената си банка, си заслужава времето и изтърканите обувки. Разликата в таксата е четири или пет пъти. В Банка ДСК например доскоро плащахме по 30 стотинки за теглене от неин банкомат и по 1.50 лева за теглене от чужд. От края на август обаче финансовата институция промени това и вече оставя за себе си като комисион процент от изтеглената сума. Според новата тарифа – 0.15% от сумата, но минимум 0.30 лева в първия случай, и 0.20% от сумата, но минимум 1.50 лева.

„Посочените промени на практика ще се отразят в таксата при теглене на над 200 лв. от АТМ на Банка ДСК и над 750 лв. от АТМ на други банки в България и чужбина“, уточняват от банката.

Ако изтеглите обаче 400 лева, удръжката ще е двойно повече от досегашната

– 60 ст. вместо 30 стотинки. Ако обаче изтеглите 400 лева от друг банкомат, няма да усетите разликата. Защото процентът от сумата е 80 стотинки, но банката хитро е описала, че таксата е минимум 1.50 лева. Тоест – колкото и преди редакцията на тарифата. Ако обаче лимитът ви за едно теглене е по-голям и дръпнете 1000 лева накуп, то по новите правила ще платите 2 лева.

При другите банки промени все още не са предприети. Практиката обаче сочи, че ако един голям играч на пазара промени тактиката, неминуемо рано или късно го следват и останалите. Така в момента в Пощенска банка собствените й картодържатели ще дължат 0.30 лева, а ако отидат на друг банкомат – 1.30 лева. В УниКредит и ПИБ таксите са съответно 0.30 и 1.50 лева.

„Наказват“ за вноска по кредит на гише

Екатерина има ипотечен кредит, който чинно плаща всеки месец. За щастие, досега без никакви трудности. Всеки ден пътят до службата й минава близо до банковия офис и веднъж месечно тя се отбива на каса, за да вкара вноската. Тя е 420 лева, но дамата плаща всеки път по 422 лева. Двата лева отгоре са „наказателна такса“, че е избрала този начин на погасяване на кредита си – вноска на гише. Това е стандартна такса, която официално фигурира в тарифата на банката.

През август обаче, на падежната дата, Екатерина не успяла да стигне до банковия офис и изпратила своя приятелка да занесе парите. Служителката попитала тя ли е титулярът по заема, поискала личната й карта и в крайна сметка се наложило жената да плати такса от 4.50 лева. Това също е записано в тарифата на банката. Така разходът станал 424.50 лева.

Но това е нелогично и инфантилно, гневи се Екатерина: „Банката, и по-конкретно нейният служител, прави едно и също действие, за да вкара парите по сметката за кредита. Нищо по-различно не се случва, ако ги платя аз или изпратя мой близък да ги даде, размишлява кредитополучателката. Не е ли по-важно, че обслужвам заема си редовно? Тоест, те ме облагат точно за това – че редовно погасявам дълга си“.

От банката потвърдиха, че се прилагат такива такси и те са действащи и заложени в тарифата отдавна. „Нашият клиент има няколко други варианта да плаща вноските по кредита безкасово – с интернет банкиране, с директен дебит и др. Тези алтернативи са или безплатни, или с чувствително по-ниски такси. Банките от години правят всичко възможно да накарат клиентите си да ползват именно такива канали, които не изискват участие на служител. Всичко се случваше бавно и полека, докато не дойде пандемията от COVID-19. Тогава заради ограниченията много хора бързо се приспособиха към дигиталната среда и ударно започнаха да управляват финансите си през компютъра у дома или през мобилния си телефон.

Как всяка банка формира таксите си за граждани и бизнес, е една голяма тайна, коментират наблюдатели на банковия пазар. Без съмнение финансовите институции имат много разходи – от поддръжката на офиси и служители до специални изисквания за охрана и сигурност, включително и IT. Но и не всяка такса има логично обяснение в очите на клиентите.

Финансите ни са в телефона

Банкирайте през телефона, банкирайте през компютъра! Пандемията форсира дигитализацията на финансовите институции. Но ако работещ българин на средна възраст би могъл да клика и да нарежда преводи, то голяма част от възрастните хора не могат. А те бяха принудени да станат клиенти на банките заради това, че пенсиите им се изплащат по банков път.

Една от най-ясните тенденции в банковия сектор през последните години е нaмaлявaнето на бpoя нa физическите клoнoвe. Те няма да изчезнат напълно, най-малкото докато не изчезнат пенсионерите от старото поколение и на тяхно място не дойдат българите, които сега са на средна възраст и не се отделят от телефоните си. Банките обаче имат интерес да поддържат по-малко служители, така падат и разходите им за заплати, наеми и безопасност.

По данни на Международния валутен фонд (МВФ) в Бългapия към началото на 2020 година е имало едва 58 клoнa нa търговски банки на вceки 100 xил. дyши. Въпреки това страната ни все още е лидер сред държавите от ЕС по този показател с близо два пъти и половина пъти повече банки на 100 хил. души от средните нива за Съюза. В съседна Румъния този коефициент е близо 24, а в Гърция – 19.

Що се отнася до абсолютния брой на банковите клонове у нас, само за 10 години имаме спад с цели 40%. През 2010 г. в България има общо 5849 офиса, докато през 2020-а те са паднали до 3536. Това значи, че средно по 231 клона на година са били закривани през последното десетилетие. Банкоматната мрежа също нaмaлявa, мaкap и нe тoлкoвa дpacтичнo – oт 5793 дo 5400 днec.