Това е селото на богаташите в Еленския балкан СНИМКИ

Мерданя има славата на селото на заможните хора в Еленския балкан. Китно сгушено в полите му, то е населявано от около 500 жители, пише в.“Борба“.

Тук престъпността е минимална благодарение на видеонаблюдението, което изгражда кметът с помощта на местни дарители и спонсори.

Голяма гордост е и канализацията. Докато повечето от селата са още със септични ями, тук 90% от къщите са забравили за този голям проблем. Наблюдава се тенденция все повече млади семейства да избират Мерданя за свое постоянно място за живеене.

„Едно от предимствата ни е спокойствието и липсата на роми. Локацията ни също е привлекателна за младите, само на 12 км от Горна Оряховица и 15 км от Велико Търново“, споделя пред в. „Борба“ кметът Марин Люцканов.

Работа има за всички, затова и социално слаби почти няма. Голяма част от местните работят във военните заводи „Аркус“ и „Армако“.

Дори самото село има цех – „Вебер етикетен България“, който се занимава с производство и продажба на самозалепващи се етикети, основно за маркировка и проследяване на продукти. Освен, че осигурява 20 работни места, е и един от основните спонсори на местните инициативи.

Според местния управник има и сериозен ръст в търсенето на къщи, 

което е сигурен белег за развитие.

„Преди години имотите се предлагаха на средна цена 10-15 хил. лв., а сега най-евтините започват от 50 хил. лв. Имаме и къщи за гости, много хора избират спокойствието на района за почивката си. Много от къщите носят белега на лукса, обзаведени с всички екстри: джакузита, басейни, камини и каквото си помислите.

Само дето в селото няма аптека и банкомат, но така е в почти всички малки населени места в България. Училището и детската градина също са затворени, а малчуганите посещават тези в Лясковец.

Една от най-старите забележителности в района е Мерданският манастир „Св. 40 мъченици“, който се намира в края на селото. Основан е през 13-и век и според легендите е на мястото, където търновският патриарх Йоаникий II посреща тържествено цар Иван Асен II след победата му при Клокотница. Според преданието, още по времето на царуването си

 

Иван Асен скрил в манастира голяма част от своите съкровища

След един век, когато турците са пред вратите на Царевец, цар Иван Шишман също скрил в този манастир богатствата на рода си. След разрушаването на обителта съкровищата останали затрупани под земята.

По-възрастните жители на Мерданя са убедени, че богатството е прокълнато и носи нещастие. Въпреки това и до днес иманяри от цялата страна правят усилия да се доберат до скритите съкровища.

В китното селце има централен парк със зони за отдих, беседки и алеи. Той бе обновен през 2016 г. със средства от община Лясковец. Пак с финансиране от общината и проекти за финансиране на селските райони има изграден стадион, спортна площадка с волейболно и футболно игрище, както и сцена.

Културния живот се подържа от женския хор „Авлига“, който с огромно желание и ентусиазъм подвига духа на местните и отбелязва всички традиционни празници и обичаи.

Кметът е човекът, който отговаря за всичко и когото търсят местните за решаване на всякакви проблеми.

Марин Люцканов кара втория си мандат. През 2011 г. за пръв път сяда на кметския стол, а през 2015 г. не се кандидатира на местните избори поради здравословни проблеми.

На последните отново е номиниран и получава подкрепата на местните. Интересна подробност е, че неговият баща също е бил кмет на Мерданя от 1962 до 1970 г.

„Всяка история на местните хора за мен е лична. Аз не съм просто служител от 9 до 5. Тази длъжност е мое призвание и съм на разположение 24 часа в денонощието, каквото и да става“, споделя той.

Една от историите, която оставя трайна следа в душата му, е за момиче, което намира на гробищния парк, след като е било изнасилено от брат си. Полага всички усилия да помогне на младата жена и съвместно с община Лясковец успяват да я настанят в санаториум, далеч от Велико Търново. До ден днешен той следи какво се случва с момичето.

Местните го харесват, поздравяват го и спират, за да си поговорят. Знаят, че това е човекът, който ще продължава да живее с техните проблеми и да им помага дори и след края на кметския си мандат.