Политолог с изненадваща прогноза за вота, охлади мераците на Петков и Василев

Димитър Аврамов е политолог и публицист. Пловдивчанин, завършил е Софийския университет, специализира в университета в Загреб. Политически консултант, мениджър на изборни кампании.

Негови анализи и коментари са използвани в Дойче Веле и BBC.

Създател на Cloud bg, иновативна интернет компания. Автор е на популярния политически блог Avramov.com/Blog. Автор на книгата „Новата държава“ за появата на опасни форми на политически регрес. Ето какво заяви той в интервю пред „Марица“ по повод политическите нагласи преди изборите.

– Г-н Аврамов, може ли новата формация „Продължаваме промяната“ да е изненадата на следващите избори?

– Нека да видим повече социологически изследвания, преди да правим прогнози. Всяка от политическите сили има свои твърди ядра симпатизанти и по-мека периферия. Виждаме, че част от тях се разочароват от политическите формации, но са склонни както да си тръгват от дадена формация, така и да се връщат към нея.

Така че следващите два месеца са много важни заради кампаниите, които ще проведат партиите и коалициите. Имаме отворено състезание. Формацията на бившите служебни министри Петков и Василев безспорно ще има шансове да влезе в парламента и безспорно е един от факторите, които могат да съдействат за формиране на правителство. 

Много често, когато мерим заявка, която още не е осъществена, мерим намерения. Когато започнат реални действия, едни се разочароват, други биват очаровани.

– От кого тази формация може да дръпне гласове?

– Една нова формация не може да размести изцяло и  структурно партийната система, а може да нанесе известни корекции. Да не забравяме, че има много колебаещи се избиратели, които обикновено гласуват за нещо ново и обещаващо. Очаквам тази формация да получи подкрепа сред колебаещите се, тези, които са склонни по-често да си променят вота, т.е. не са традиционни симпатизанти.

От тази гледна точка с известен риск, подчертавам с известен риск, трябва да кажем, че ГЕРБ очевидно има твърдо ядро симпатизанти, каквито имат и Демократична България, ДПС и БСП.

Струва ми се, че най-рискови са новите избори за Има такъв народ, които са нова партия и все още не са изградили история, силна връзка със симпатизантите си. Т.е. те трябва да са в най-рискова ситуация.

– Не са ли объркващи думите на Кирил Петков: „Вярваме на десни инструменти, които да подкрепят леви политики“?

– Ако си социалист, това изказване е абсурдно, както и ако си десен избирател. Ако обаче си центрист и социалдемократ, в това няма нищо смущаващо. Проблемът в такъв тип изказвания не е идеологическият миш-маш, който те проповядват. Г-н Кирил Петков не е човек, инвестирал в политическо ноу-хау досега. От него е нормално да очакваме мъглив политически изказ.

Политическите намерения трябва  да бъдат добре обяснявани. Десни икономически средства означава намаляване на държавната администрация, приватизация на държавни активи, даване на повече публичен ресурс на частните фирми. Ако г-н Кирил Петков може да обясни как това ще доведе до замогване на населението, трябва да го обясни на  хората.

Отнасям се с уважение към двамата бивши служебни министри. Те влязоха в тежки, но принципни битки. Това парите на данъкоплатците, държани в Банката за развитие, да се връщат към малкия и средния бизнес, а не да се дават на двайсетина големи фирми, е важна цел. По стар навик у нас при появата на нещо ново започват не-тата, търсенето на кусури.

Към новите неща трябва да се гледа резервирано, но в никакъв случай не с негативизъм. Изборите ще покажат дали новата формация ще си намери ниша, или не.

– Реалистично ли ви звучат данните на социолозите, че ГЕРБ си връща категорично първото място на предстоящите избори с доста голяма преднина пред ИТН?

– Звучат ми обективно, защото ГЕРБ и ИТН са скачени съдове. Ако погледнете социодемографския профил на избирателите им, ще видите много хора със средно или ниско образование, хора, склонни да подкрепят твърда ръка, авторитарно ръководство на организация или партия. Няма да се уморя да повтарям, че тези две партии са съюзници.

Апропо, г-н Борисов и г-н Трифонов твърдяха години наред, че са в прекрасни отношения. Сега не са само защото нещо са се скарали. Съюзът между ИТН и ГЕРБ почива на психологията на избирателите. Затова преливането между тези две партии е естествен процес. Т.е. провалът на ИТН да направи кабинет увеличава автоматично подкрепата към ГЕРБ.

– Ще видим ли патриоти в следващия парламент?

– Няма патриоти в класическия смисъл на думата. Патриотичният вот беше измама, политическа лъжа, която се видя в организираното продаване на български паспорти от кадри на една от патриотичните формации. Лъжата, че има патриотичен съюз и патриотични формации, се спука много отдавна и хората го виждат.

 Честно е да се каже, че патриотичният балон беше изкуствен, надут изкуствено, не произведе нищо, освен корупция, разпад  и разочарование вътре в самите формации.

– Не е ли странна липсата на обявени конкуренти на г-н Радев по-малко от два месеца преди изборите?

 

– Тази липса е недостойна и обидна към гражданите. И тук най-тежка е отговорността на ГЕРБ. Поведението на ГЕРБ към президентските избори е обидно
От ден първи ГЕРБ изливат огън и жупел срещу президента Румен Радев и сега, когато могат да дадат пример, че имат добър кандидат, не го обявяват. Отговорност пред собствените им избиратели е да издигнат силна фигура за кандидат-президент.

 За мен това е неуважение към хората или е индиректно признание, че нямат силен кандидат. Най-правилното нещо е г-н Борисов, който от сутрин до вечер критикува Румен Радев, да излезе срещу него като кандидат за президент.

–  Прави ли липсата на обявени противници победата на г-н Радев напълно сигурна?

– Няма нищо сигурно, когато има избори  – всеки трябва да си заслужи гласовете. Въпросът е какво правят тези партии, които имат политически претенции, да ги защитят. Затова е позорно основните политически сили да нямат кандидати за президент.

–  Ще имаме ли редовен кабинет в следващия парламент и кой има по-големи шансове да го състави – партиите на статуквото или нови коалирани формации?

– Не мисля, че можем да говорим за партии на статуквото и партии на промяната. За съжаление, в последните два кратки парламента всички партии станаха на статуквото. Неспособността да правиш промяна те прави автоматично част от статуквото. Всеки намира грешката в другия, но неспособността да се води политически разговор е политически фалит.

Най-важното, което трябва да правят политическите партии, е да водят политически разговор с другите – рационално, в полза на хората, които са гласували.  В миналите два парламента нито статуквото успя да постигне нещо, нито промяната. Битката между статукво и промяна се изкриви.
В резултат на което разликата между статукво и промяна се изпари и всичко стана политическо блато.

Голямата задача на следващия парламент е на първо място това блато да бъде пресушено и да започне конструктивен разговор за това какво трябва да се прави от следващото правителство. Едва след като този разговор се случи, когато политиците се научат да си говорят като цивилизовани хора, а не като африкански вождове, можем да говорим за правителство.

Защото в момента за политиката в България вътре в партиите се разсъждава в аз-форма. Говорят предимно за това кой ще е премиер, а това е второстепенно. Важният въпрос е какво ще правим, като се съберем.  След като на този въпрос има отговор, ще бъдат намерени лесно отговорите на кадровите въпроси. Не е важно кой, а как. Кой ще се намери.

– Очаквате ли изборите две в едно да мотивират повече хора да гласуват?

– Не, защото в демокрацията масовката не е важна. Качеството на изборния процес, способността да се произвеждат работещи мнозинства е важна.
Не е важно колко хора гласуват, важно е хората, които се интересуват от политика, да са мотивирани да гласуват.

За мен вторачването в това колко хора ще отидат до урните и вечният следизборен плач колко малко хора са гласували е безсмислен, това е дъвка за слаби политици. Няма такова нещо като голяма и малка представителност.

В демокрация представителността се решава  въз основа на желанието на хората да гласуват – свободата е  по-важна от представителността.  Няма нищо по-лошо от това огромно неинформирано мнозинство да вземе решение за бъдещето, по-добре да гласуват информирани и  мотивирани хора.

– Ще ни донесе ли готвената от новата формация Коалиция на почтените чаканата промяна след предстоящите трети поред избори?

– Това е политическа фразеология, при това грешна. Няма човек, който тръгва да прави нещо в политиката, да каже, че прави нещо непочтено. 

Промяна има тогава, когато хората успеят да я опишат, да кажат на обществото какво ще правят, а то да каже да или не. А това, което виждам, е опит за създаване на нова партия, което е честно и почтено и в известна степен може да промени балансите в следващия парламент така, че да има ново правителство. Няма нужда да натоварваме новата формация с излишно големи очаквания.